Природен парк Странджа
 Природният парк Странджа получава този статут през 1995 г. По площ той заема около 1% от територията на България и включва в себе си пет резервата – Силкосия, Тисовица, Средока, Витаново и Узунбуджак /Лопушна/, както и 12 защитени местности, архитектурен резерват в с. Бръшлян и фолклорен резерват в с. Българи.
Масивът на Странджа планина е разположен в югоизточната част на страната и стига на север до гр. Бургас, а на юг чак до Истанбул. Релефът му е насечен с невисоки заоблени била. Най-високата точка на територията на България е връх Градището – 710 м.н.в.
Двете най-големи реки на територията на парка са Резвая /или Резовска/ и Велека. И двете извират от Турция, като Резовска река описва с течението си югоизточната граница на България с Турция. Поради това, че е погранична река, тя е и доста по-малко изследвана и опозната. Река Велека е дълга 147 км. и е една от най-красивите реки в България.
На територията на парка се срещат много животински и растителни видове, характерни за Средиземноморието и Мала Азия. Паркът е богат на широколистни гори, както и на някои редки видове растения, животни и насекоми.
 Насоките на туризма в парк Странджа се определят главно от неговия статут. По Черноморската част от парка застрояването е силно ограничено, което е причина и за по-слабата посещаемост от масовите туристи. В района на селата Синеморец и Резово предпочитат да летуват повече хора, които обичат спокойствието и хармонията с природата. Слабото застрояване е причина и за относително чистите плажове и гори, както и за по-тихите места за почивка.
Екотуризмът е на особена почит в Странджа. Освен обичайните маршрути за разходка, тук туристите могат да попаднат и на уникални места като селата Българи и Бръшлян, да се насладят на мистичния танц на нестинарите и да вкусят неповторими гозби из странджанските селца.
Източник: www.bulgariainside.com
|
